Чтобы связаться с «Teomira - Dessislava Petkova», пожалуйста, войдите или зарегистрируйтесь.
Ваш E-mail:Пароль: 
Запомнить

СЪДИЛИЩА в Англия и Уелс



Англия и Уелс.
Съдилища, компетентни да разглеждат търговски спорове.



Правен спор включващ търговски въпроси почти винаги се предявява предВисшия съд (HighCourt)[1]или в Кралското отделение(QueensBenchDivision) или в Канцлерското отделение (ChanceryDivision)[2]. Делото се разглежда в Лондон или в центровете на Високият съд в Англия, Уелс и Северна Ирландия. Висшият съд винаги е имал неограничена компетентност освен ако изрично не е предвидено друго в закон. Например Закона за защита на потребителите от 1974 година. Освен това по силата на постановление от 1991 година районните съдилища са компетентни да разглеждат дела свързани с договорно право и непозволено увреждане, с цена на иска до 50 хиляди британски лири, а дела с цена на иска над 50 хиляди британски лири се разглеждат от Висшия съд.
Кралското отделение на Висшия съд се произнася по спорове, свързани с нарушение на договор и права, признати от общото право, докато Канцлерското отделение разглежда дела относно права, признати от справедливостта, както и спорове относно ипотеки, прекратяване на съдружие и ликвидация на компании. Всяко от тези отделения на Високия съд в допълнение на така изброените компетенции има и специални съдилища, включени в неговата структура, които имат своя компетентност да разрешават определени въпроси :
Търговският съд (CommercialCourt) и Адмиралтейският съд (AdmiraltyCourt) са част от Кралското отделение и разглеждат съответно търговски дела и дела свързани с кораби, флотата и други.
Патентният съд(PatentCourt) и Дружественият съд (CompanyCourt) са част от Канцлерското отделение. Първият от тях разглежда дела, за патентни права, промишлени образци и свързани с тях права, а вторият-спорове, свързани сдружествени въпроси) и процедури по несъстоятелност. Освен Патентният съд, който заседава в Лондон, съществуват и специализирани районни патентни съдилища.
Въпреки, че съществува практиката, съдопроизводството на Висшия съд и на Апелативния съд да се регламентира от Правилата на Върховния съд, които са общи за всички видове дела, организацията и процедурата в отделенията се различават в голяма степен. Повечето дела в Кралското отделение включват спорни фактически въпроси. Производството там започва със съдебна заповед, разменят се обяснения на страните и се дават устни показания, като страните и техните свидетели се разпитват от противната страна. За разлика от това много дела в Канцлерското отделение включват спорни правнивъпроси или тълкуване на завещания, сделки и други документи, където фактите са безспорни, поради което няма нужда от обяснения на страните и устни свидетелски показания. Такива производства започват с призоваване в съда и фактите се излагат във формата на писмени показания под клетва. Също така служителите в помощ на съда (Masters) имат различни правомощия в различните отделения на Високия съд. Общото е че те са платени служители, които се назначават сред юристите със седем години обща адвокатска. В Канцлерското отделение обаче правомощията на тези служители са повече административни отколкото съдийски и тъй като решенията и заповедите в това отделение са по –сложни, те се съставят от самия съдийски състав. В Кралското отделение постановленията се съставят от служителя или отговарящия за това адвокат.
Докато по – важните дела и тези, с по- висока стойност се разглеждат от Висшия съд, делата с по- малка сложност и на по- ниска стойност се разглеждат от районните съдилища в Англия, Уелс и Северна Ирландия.
Дело разгледано от Висшия съд или от районните съдилища може да се обжалва пред Апелативния съд само по правни въпроси. Дело разгледано от Висшия съд може да се обжалва пред Камарата на Лордовете само по въпроси от правна значимост.Дело разгледано от Апелативния съд може да се обжалва пред Камарата на Лордовете по правен въпрос, но обикновено това се допуска само при въпроси от правна значимост.
Въпреки многобройните реформи в гражданския процес и мерките взети през последните години, в края на XX век все по- силно се настоява за по- радикални промени, които да намалят разноските и забавянето на съдебните процеси, както и да съкратят времето на съдебните процедури.
Значителна роля в това отношение има Търговският съд като част от Кралското отделение на Висшия съд. Целта му е да осигури бързина и специализация при разглеждането на търговските дела. Формално той се създава през 1970 година, по силата на параграф3 (s.3) от Закона за администриране на правосъдието, заменен през 1981 от Закона за Върховния съд. До този момент съществува Търговски опис, създаден през 1895 година по решение на съдиите от Кралското отделение на Висшия съд. Този списък включва определени видове дела, включени в него въз основа на техния предмет. Поради това се счита, че Търговския съд съществува повече от 100 години. Състои се от съдии, повечето от които бивши адвокати с богата практика по търговски дела.
Основна цел на процеса в Търговския съд са бързината, опростеността и доброто обслужване. Много молби се изслушват извън часовете на работа на съда. Периодично съда става жертва на своя собствен успех. Неговата ефикасност води до увеличаване на работата, което причинява значително забавяне на делата. Когато това се случи се взимат мерки, които целят да покажат, че съда може да посрещне нуждите на бизнеса, включително като се назначават допълнително съдии. Съдията, който отговаря за търговския опис.[3] председателства Комитета на Търговския съд, организация, създадена през 1977 г. за да действа като звено между съда и тези, които го ползват. Състои се от търговски съдии, представители на адвокатурата, явяващи се по търговски дела, адвокати, без право на процесуално представителство, представители на водещи арбитражни асоциации, търговски организации и други, чиято роля е да обсъждат въпроси от взаимен интерес, свързани с практиката на съда и решаването на търговските спорове. Комитетът на Търговския съд наблюдава работата на съда и също така изготвя доклади за състоянието на правото в области, свързани с работата на съда, като например арбитража и превоз на стоки по море.
Един търговски съдия може да приеме да бъде определен за арбитър, ако спорът е търговски, при условие, че Лордът главен съдия го е информирал, че предвид на състоянието на делата във Висшия съд и Коронния съд[4] той може да поеме такъв ангажимент. Таксите се заплащат във Висшия съд. Един съдия, определен по този начин действа като арбитър, а не в качеството му на съдия. В такива случаи съдебният контрол върху арбитража се осъществява от Апелативния, а не от Висшия съд.
Независимо от наличието на Търговския съд като част от Кралското отделение на Висшия съд в Лондон, вследствие на желанието за разглеждане на търговските спорове от съдилища, които са от по- ниско ниво от това на Висшия съд или са извън Лондон, в края на XX век се създават нови търговски съдилища в Ливърпул, Манчестър, Бристол и Бирмингам. В тях делата се разглеждат от съдии, специализирани в търговската материя. В Лондон също се създава такъв специализиран съд към съда от първа инстанция, независимо от съществуването на Търговският съд като част от Кралското отделение на Висшия съд.
Търговските съдилища са всъщност специални списъци на видове искове, които се разглеждат в местните регистри (районни подразделения) на Висшия съд, както и в съда на графството в Лондон (първоинстанционен съд). Към настоящия момент тези търговски съдилища имат самостоятелна уредба. От 2002 година функциите и процедурата на тези съдилища се уреждат от отделна част на Гражданскопроцесуалните правила- част 59 и допълващотото тази глава Практическо ръководство. Съгласно посочените текстове търговските съдилища са създадени къмследните местните регистри (районни подразделения) на Висшия съд - Бирмингам, Бристол, Кардиф, Честър, Лийдс, Ливърпул, Манчестър и Нюкасъл, както и в съда на графството в Лондон (първоинстанционния съд).Правилата за търговските дела в Англия и Уелс се съдържат в Гражданскопроцесуалните правила- английския гражданско-процесуален кодекс. Почти всички от общите процесуални права са приложими, но части 58 и 59 от тези правила отнасящи се съответно до Търговския съд към Кралското отделение на Високия съд и впоследствие създадените търговски съдилища, както и свързаните с правилата практически ръководства, включват специални разпоредби.
Правило 58.1 (2) съдържа списък на искове разглеждани в Търговския съд като част от Кралското отделение на Високия съд в Лондон.
За разлика от правило 58.1 (2), част 59 не съдържа такъв списък на делата, подсъдни на търговските съдилища към местните регистри ((районни подразделения) на Висшия съд, както и в съда на графството в Лондон (първоинстанционния съд). Съгласно правило 59.1 (1) един иск може да се предяви в търговските съдилища ако: (а)той е свързан с търговски или бизнес въпроси в широк смисъл и (б)не е необходимо да се предяви в Канцлерското отделение на Висшия съд или не е включен в специален списък на видове дела, разглеждани от друг съд. Това правило по- нататък се изяснява от Практическото ръководство към част 59, което в параграф 2.1. посочва, че един иск следва да се предяви в търговските съдилища, ако ще има полза от вещината на съдията в такъв съд. Въпреки правилото на 59.1 (1)(а) търговските съдилища имат широки правомощия по отношения на молбите за арбитраж. Съгласно правило 59.3 от Гражданскопроцесуалните правила съдиите от търговските съдилища могат да изпращат искове от един съд в друг, а съдия от Търговския съд като част от Кралското отделение на Високия съд в Лондон може да изпраща искове от този съд в търговските съдилища. Има и други правила, които гарантират, че делата ще бъдат разглеждани от подходящия съд. Въпреки, че не е изрично посочено в нито едно правило, на практика всеки иск на стойност по- малка от 100 000.00 щатски долара обичайно няма да бъде приет за разглеждане от Търговския съд към Високия съд, освен ако не е особено сложен. Делото ще бъде изпратено или в някой от търговските съдилища или ако претенцията е на ниска стойност, делото ще се разглежда от компетентния съд на графството (първоинстанционния съд) но не като търговско дело. Иск на стойност по- малка от 15 000.00 британски лири може да бъде приет за разглеждане от търговския съд към съда на графството в Лондон само след изрично разрешение на този съд. Правилата не ограничават търговските съдилища към местните регистри на Висшия съд да разглеждат искове на ниска стойност, но на практика всеки иск на ниска стойност обикновено се изпраща на компетентния съд на графството (първоинстанционен съд), който го за разглежда вече не по реда за разглеждане на търговските дела.

Следващата част от настоящото изложение представлява превод на: Част 58 отГражданско-процесуалния кодекс, както и на най-важните текстове от Ръководството на Търговския съд като част от Кралското отделение на Висшия съд. Тъй като през последните години администрацията на делата в Търговския съд и в Адмиралтейския съд се осъществява от единен Регистър и Списъчна служба и тези съдилища имат много общи процедури, Ръководството се отнася и за Адмиралтейския съд, като това е отразено в заглавието му. Ръководството отразява процедурите, приложими при разглеждане на търговските дела, като описва в хронологически порядък не само специалните разпоредби за тези дела т.е. правилата на част 58 от Гражданско-процесуалния кодекс и Практическото ръководство към тази част, но и общите разпоредби от гражданскопроцесуалните правила, които са приложими при разглеждането на търговските дела.




[1] Висшият съд е част от системата на Върховния съд. Тя включва също Апелативния съд . [2] Третото отделение наВисшия съд – Семейно отделение (FamilyDivision) разглежда всички въпроси на семейното право, включително семейната собственост, правата на децата, осиновяванията. [3]Съгласно правило 58.2 (1) от Гражданскопроцесуалните правила Търговския опис е специален списък за искове, които се разглеждат от Търговския съд. [4] Наказателното отделение на Висшия съд.




Мне нравится:
0
Поделиться
Количество просмотров: 41
Количество комментариев: 0
Метки: Англия, Уелс, търговско право...
Рубрика: Литература ~ Разное ~ Научная литература ~ Другое
© 18.10.2016 Teomira - Dessislava Petkova




00
Рубрики:
Литература (39)



 
1 1